Марципанът е сладкарско изделие от сурова марципанова маса и захар. Суровата марципанова маса се получава най-често от бланширани, обелени бадеми (по-рядко от шамфъстък), които се смилат със специални валяци до получаването на паста с фина структура. В следващата работна стъпка към бадемовата паста се прибавя пудра захар, като количеството е решаващо за качеството: колкото повече захар, толкова по-ниско качество. Стандартът не допуска количеството добавена захар да надвишава това на суровата марципанова маса (качество 50/50). След добавянето на захарта се получава гъста, стегната паста, податлива на оцветяване и моделиране в различни форми. Често се използва за плънка на сладкиши или за кулинарни украси.
Смес от бадеми и захар е била приготвяна още в древността.
Съвременният марципан се появява в Средиземноморието в началото на XI век. Предполага се, че наименованието му произлиза от италианското тесто marzapane, като една от версиите е, че то води началото си от арабското mauthaban.
Смята се, че поднесените през 1308 г. на папа Климент V различни плодове от марципан раждат традицията за създаване на фигурки. Дълго време марципанът е достояние само на висшите кръгове на обществото. Едва от XVIII век цените на захарта спадат и марципанът става достъпен за обикновените хора.
Марципанът е сладкарско изделие, произвеждано в България като по-евтин и нискокачествен заместител на шоколада.Марципанът се произвежда от отпадъчния твърд остатък от извличането на какаово масло от зърната какао, към който се добавя захар и различни други добавки.Марципанът се използва за производство на имитации на шоколадови блокчета и шоколадови бонбони.
